Първо да поясня, че нямам нищо против Занзибар, една симпатична британска колонийка. За разлика от нея обаче българския футбол продължава да си е колонийка на нещо неизвестно, на нещо Бай Ганьовско, на нещо тъй ориенталско. През последните 15 години сме свидетели на свръхкомерсиализацията на футбола, която от една игра се превърна в една компилация от мегауспешни корпорации, поле за пране на пари и натрупване на слава, която по принцип не е излишна. Видяхме доста тъмни личности, които се хвърлиха като невидели да купуват футболни отбори и да ги превръщат в инструмент за реклама. Кой беше чувал за Абрамович, за Гайдамак, за Романов, за шейх Бин Мактум, за Глейзър? Всички тези тъй неизвестни особи видяха себе си във футбола, видяха най-удачната "пералня", видяха това, на което всички в момента подражават. Нима някой ги пита колко въобще печелят от футбола, защото едва ли е удачно да купуваш играч за 80 млн. евро и след това да го продадеш за 40. Едва ли е удачно да правиш отбор за стотици милиони, след като едва ли можеш да направиш такъв оборот, било то евротурнири, реклама, мърчандайз и т.н. Разбира се, че не това е целта и едва ли има някой, който да не го вижда. По тази мода през последните 5-6 години хлътнаха и нашите т.нар. добре облечени бизнесмени, които бяха погребани точно с тези си облекла. Всички те видяха, че парите оцапани с бяла прах или с жива плът могат да бъдат изчистени след като те направят щастливи милионите хора, които живеят с футбола. Всеки дойде с гръмки изказвани, Левски до една година в ШЛ, ЦСКА до една година в първата десетка в световната клубна ранглиста, Локо Пд в клуба на най-големите европейски отбори, Литекс, Славия и т.н., и т.н. и още десетки такива. Да, ама не стана така. Нещо стратегията не се връзваше с реалностите, не се връзваше с посткомунистическата реалност на родната футболна картинка. Отбори, разграбени, без нормални стадиони, без бази, без нормална административна структура, не можеха да бъдат превърнати за месеци в печеливши начинания. Това разбира се не се хареса на нашите с осанка "Аз разбирам от всичко" добре облечени бизнесмени. Това не приличаше на муле, натоварено с поредната пратка, не приличаше на поредната пратка бели жени или на оръжие, гориво и т.н. За съжаление в този бизнес бяха въвлечени милиони хора, които пък въобще не мислеха да се превръщат в мулета или роби. Хора, за които Левски и ЦСКА значеха това, което значеха родители, приятели, мечти, за тях те бяха хляба и водата. И със сигурност най-трудно на този свят е да накараш човек да се откаже от най-близките си и от мечтите си, за да послужи на друг да си направи кефа. Да позира гордо със званието собственик на клуб. Но тези добре облечени бизнесмени направиха ли нещо, за да превърнат клубовете си в печеливша инвестиция, за да сбъднат мечтите на всички фенове, даващи последните си пари, когато се е налагало, за да усетят тези на терена, че играят в името на някаква кауза? Мисля, че отговора е ясен.
08.03.2007 12:41
09.03.2007 10:20