Затварям очи в мрачна празнота с надежда,
усещам хладният нож забит в гърба си,
виждам как кръвта се стича по тялото ми, 
виждам смъртта пред себе си, така красива,
така приличаща на теб.

Тази вечер отново съм сам, отново победен,
свит в ъгъла, чакащ... с бутилка в ръка.
Убиващ мъката си, убиващ теб, убиващ мечтите си.
Прекрачващ прага, който осмисля живота ми.

Всяка секунда живот ме кара да мечтая, но не това искам,
искам всичко да свърши, отново да заспя дълбоко,
защото само тогава съм безстрашен,
само тогава усещам живота, само тогава виждам любовта, 
така красива като теб, като нас.

Приспи ме, завърти ножа така, че дори надеждата да се откаже...